Александър Алехин

"Блинд сеанс" на 30 дъски

Алехин*, примижавайки, разгледа противниците си за предстоящия сеанс. Какви само не бяха в залата - от всички родове войски, от всички чинове. Даже един генерал беше седнал зад шахматната дъска. А зад играещите - зрители, също военни, но с по-низши чинове. Дошли да погледат, как ще се сражава началството със световния шампион.

Цареше напрегната тишина. Днес световният шампион беше в добро настроение.
Наближаваше началото на сеанса. До Алехин се приближи чехът Каличка.
- Против вас, оказва се, са подбрали много силен състав. Канят се да ви разгромят.
Може би, по-добре да намалим количеството на дъските?
- Нищо, в живота ми се е случвало такова нещо. Хайде да започваме.

Алехин влезе вътре в правоъгълника, образуван от масите. Посрещна го напрегнато мълчание. Пристъпи към първата дъска, зад която седеше генералът, и искаше да направи първия ход. След това се потупа с ръка по лявата страна на гърдите, бръкна в джоба на сакото. Претърси и останалите джобове. Видът му беше разтроен, с удивление сви рамене. Повика Каличка и за нещо дълго се съвещава с чеха. Каличка явно не се съгласяваше с предложението на шампиона. В края на краищата навярно се договориха и чехът се обърна към немците със следните думи:

- Уважаеми господа офицери! Световният шампион ви поднася най дълбоки извинения. Той си е загубил някъде очилата и не може да играе сеанс. Но, за да не се проваля набелязаното изпълнение, господин Алехин реши да проведе сеанса слепешката - без да гледа.
- Как така? - извика някой от зрителите.
- Световният шампион ще се намира в съседната стая и по памет ще играе с всичките тридесет дъски. Аз ще предавам ходовете му чрез шахматната нотация, а също и вашите отговори.

Няколко минути в залата цареше небивала възбуда.
- Това е унизително за нас! - горещеше се генералът. - Аз лично няма да участвам в тази игра.
- А какво да направим? - намеси се един от организаторите. - Той действително винаги играе шах с очила.
- Отидете някъде за очила - предложи генералът.
- Къде? Днес е неделя. Освен това да се подберат подходящи очила не става бързо, генерале.
- Да се играе слепешката е многократно по-трудно - съобщи един от организаторите.
- Още повече против такъв състав.
- Тогава решаваме да играем! Който се смее последен, той се смее най-добре!

В залата постепенно се възцари тишина. Станалите от столовете отново седнаха на местата си. Най-късно зад шахматната дъска седна генералът: той дълго се възмущаваше за нещо, важно размахваше ръце.

Алехин влезе в съседната зала, седна в удобното кресло с гръб към вратата и помоли за кафе. Предстоящият сеанс слепешката на тридесет дъски малко го плашеше. За миг съжали, че измисли този трик с очилата. Не, не го плашеха нито количеството дъски, нито състава. Много пъти беше давал подобни сеанси. Алехин се боеше, че в това физическо състояние, в каквото беше след скарлатината, няма да може да издържи огромното натоварване.

Сеансът на едновременна игра слепешката е най трудният от всички шахматни атракции. Той изисква гигантско напрежение на умствените сили, нервите, паметта.
Играта слепешката смайва този, който за първи път я наблюдава. Как шахматист може да запомни тридесет сложни, заплетени партии? Всеки от противниците още от самото начало се старае да тръгне по особен, различен от съседите начин, много от участниците още от самото начало умишлено объркват своя "сляп" противник с необичайни ходове. Сеансьорът в течение на продължително време е длъжен да държи в ума си целият ход на борбата на тридесет дъски, да помни разположението на всяка пешка, на всяка фигура.

Началото на сеанса се развиваше достатъчно бързо. Каличка последователно се движеше от дъска на дъска и правеше ходовете, които му съобщаваше Алехин. Без да се бави нито секунда предаваше отговорите на противника. Чуваше се гласът му:
- Седма дъска: де-седем, де-пет! Девета дъска: кон еф-шест! - Алехин веднага съобщаваше своя ответен ход. Така Каличка направи няколко кръга.

Докато се играят известни теоретични варианти, на Алехин не му се налагаше да мисли особено, но скоро темпът на играта явно се забави: на шампиона се налагаше да си припомня направените по-рано ходове, да уточнява в паметта си разположението на фигурите. По няколко минути мислеше над ходовете.

Скоро в залата се възцари обикновената обстановка на сеансите. Съседите се консултираха един с друг, оценяваха качеството на набелязания ход, към тях се присъединяваха и зрителите. Майсторството на Алехин удивляваше противниците, те никога не бяха виждали нещо подобно. Особено активно обсъждаше хода на сеанса малък риж немец с авиационни петлици.

- Каквото и да ми казвате, тук се крие някаква лъжа, - уверено заявяваше на съседите си летецът. - С тридесет слепешката! Това не е правил нито един шахматист.
- А ето Алехин го прави, - подстрекаваше го съседът.
- Фокус, определено е фокус, като в цирка, - не се предаваше немецът. - Някъде е скрит механизъм.
- Ето тук, - показа главата си съседът. - И не лош механизъм.
Летецът се развълнува и стана от стола си.
- Аз сега ще проверя, - заяви той. - Ще запиша позицията и ще помоля Алехин да я повтори.
Извади от джоба си бележник, записа разположението на фигурите и се отправи в съседната стая. Внимателно разгледа Алехин от всички страни, като че ли опитвайки се да погледне под сакото, в джобовете. Накрая се обърна към световния шампион.
- Извинете ме, господин Алехин, - каза немецът. - Аз съм деветнадесета дъска. Можете ли да ми кажете какво е положението ми?
- Посредствено, макар външно да изглежда благополучно, - усмихна се Алехин.
- А можете ли да ми кажете какво е разположението на фигурите ми?
- Моля, - съгласи се Алехин, и бързо започна да изброява: Белите: цар ге-едно, дама е-пет, коне це-три и ге-четири, пешки а-две, бе-две...
- Стига, стига! - побърза да спре шампиона летецът, едва успяващ да следи от листа речта на Алехин. - И Вие можете да направите това за всичките тридесет дъски?
- Да, - отговори Алехин.
- Това е феноменално! - неволно се възхити немецът. Накрая като благодари на Алехин се отправи към дъската си.
Тутакси до него дойде Каличка.
- Вие ли играете на деветнадесета дъска? - попита чехът.
- Аз, - отговори летецът.
- Аз вече бях при вас. Алехин играе дамата на ге-седем и ви обявява мат за три хода.
Немецът се хвана за главата под дружния смях на съседите и зрителите.
- Провери ли! - смееха се офицерите. - Ето ти механизма! Мат за три хода!
- Пета дъска прекрати съпротивата, - каза Каличка на Алехин, влизайки при него.

След пет часа Алехин спечели двадесет партии, три партии завършиха наравно. Останаха само няколко дъски. Около тях се струпаха любопитни и тези, които вече бяха завършили играта. Те подсказваха повече от всички: не успели да победят в собствената си партия, полагаха усилия да покажат своята сила в партиите на съседите.

Изведнъж в един ъгъл в една от партиите възникна оживление. След продължително съвещание с околните офицери, играещият на дъската, заяви на Каличка:
- Предайте на господин Алехин: аз играя дамата на е-четири. Той е шах и мат след четири хода.
Каличка влезе в съседната стая и веднага се върна.
- Вие малко закъснявате, - усмихвайки се, заяви той на самоуверения немец. - Световният шампион на свой ред ви обявява мат за два хода.

Количеството на дъските намаляваше с катастрофална за немците бързина. На Алехин сега му беше по-лесно да играе и отговаряше на ходовете на немците значително по-бързо.
Скоро остана само една дъска, на която играеше генералът. Той, видимо, разбираше шахматната игра по-добре от другите, освен това, на него му помагаха повече съветници. Като направеше ход, той поучаваше околните, изказваше дълбокомислени, според него, разсъждения за шахмата. Но скоро и неговата позиция стана безнадеждна и той каза на Каличка, че се предава.

В залата се появи уморен, но доволен Алехин. Той отиде до Каличка, който все още стоеше около дъската на генерала. Немецът се възползва от случая, за да се оправдае пред по-низшите чинове за загубата си.
- Аз направих груба грешка, - каза генералът на Алехин. Ако бях играл дамата на де-пет вместо на еф-5, на вас щеше да ви стане зле.
- Вие така ли мислите? - попита Алехин.
- Това е елементарно! - продължи генералът. - А сега моята позиция е безнадеждна. Пада ми дамата, затова се предадох навреме.
Алехин седна на стола срещу генерала.
- Добре, - решително произнесе той. - Вие казвате, безнадеждна. Играйте.

И той обърна дъската на сто и осемдесет градуса. Сега той беше с черните фигури. В положението, където немецът се предаде, Алехин направи хитър ход с коня. Изясни се, че дамата не може да бъде взета, в този случай белите биха получили мат. Генералът се хвана с ръце за главата. Такъв срам - да се предаде в позиция, където още можеше да се съпротивлява. Той дълго мисли, търсейки способ да победи, да докаже по този начин своята правота и , че Алехин не е прав.. Но какво можеше да направи срещу такъв шахматист. Направиха още три-четири хода и сега вече позицията на белите стана незащитима.
- Предавам се, прошепна генералът. - Неизбежен е матът след два хода.
- Играйте, - заповяда Алехин, отново завъртайки дъската и вземайки за себе си белите фигури. С умел отговор той ликвидира заплахата на неприятеля - избегна мата, - и след това след няколко хода сам матира черния цар.
Офицерите, стискайки зъби, за да не се разсмеят, следиха посрамването на самоуверения си началник.

   Назад

*Статията е взета от тук